Република България
Областна администрация Ловеч

С пет последователни почивни дни ще разполагаме за посрещането на новата 2015 година след днешното решение на правителството да обяви 2 януари (петък) за почивен ден. Новогодишните празници започват на 31 декември, който е неработен ден, и ще продължат до 4 януари включително. Самият 2 януари ще се отработва на 24 януари (събота).
Решението на кабинета за разместване на почивните дни през 2015 г. позволява струпване на по четири почивни дни около още три национални празника – на Освобождението, на Независимостта и Нова година. Неработни дни ще бъдат 2 март (понеделник), 21 септември (понеделник) и 31 декември (четвъртък). Те ще се компенсират в съботите на 21 март, 12 септември и 12 декември.
Решението на правителството ще позволи групиране на почивните дни, за да не се прекъсва работната седмица и да се осигури по-ефективното им използване.
Припомняме, че с решение на правителството от м. г. 31 декември 2014 г., сряда, беше обявен за почивен ден, който се отработва на 13 декември 2014 г., събота. Оставащите след Коледните празници два работни дни – 29 и 30 декември 2014 г., са необходими на финансово-стопанските организации за приключване на годината.
Съгласно Кодекса на труда неработни са и дните около Рождество Христово и Възкресение Христово.



Правителството одобри проекта на Иновационна стратегия за интелигентна специализация на Република България 2014-2020 г. Стратегията предвижда до 2020 г. страната ни да направи качествен скок в иновационното си представяне на ниво ЕС, особено в сферите на демографията, устойчивото развитие, интелектуалния капитал и здравето на нацията.
Стратегическата цел е до 2020 г. България да премине от групата на „плахите“ в групата на „умерените“ иноватори. Изпълнението на тази цел се свързва с провеждането на ефективна политика за растеж на базата на конкурентните предимства на индустрията и научните изследвания. Реализирането й ще стане с постигането на две оперативни цели – фокусиране на инвестициите за развитие на иновационния потенциал в идентифицираните тематични области (за създаване и развитие на нови технологии, водещи към конкурентни предимства и повишаване на добавената стойност на националните продукти и услуги) и подкрепа за ускорено усвояване на технологии, методи и др., подобряващи ресурсната ефективност и прилагането на ИКТ в предприятията от цялата промишленост.
Поставя се акцент върху подкрепата на националната специализация, която ще даде шанс на страната ни да се отличи и покаже свой облик на международния пазар. Това ще доведе до по-голяма концентрация и по-ефективно използване на средствата, отпускани от ЕС, а също така и до подобряване на координацията и взаимодействието между инициативите, предприети на общностно, национално и регионално равнище.
Стратегията е основа за изпълнение на тематичното предварително условие 1 „Засилване на научноизследователската дейност, технологичното развитие и иновациите“ по Приложение XI към Регламент (ЕС) №1303/2013 г.
Проектът беше публикуван за обществено обсъждане в интернет страницата на МИЕ.



Правителството допълни Постановление №216 от 2014 г., с което беше приет Списък на продуктите, свързани с отбраната, и Списък на изделията и технологиите с двойна употреба, които подлежат на контрол при внос. Категорията, която се добавя, е на военните кораби и специалното военноморско оборудване.
Допълнението се прави поради допуснат технически пропуск в работния документ на ЕС, послужил като основа за приемането на списъците.



Правителството предлага на Президента на Република България да удостои 23-ма души с орден „За гражданска заслуга” – първа степен, за значителния им принос за развитието и укрепването на гражданското общество, за развитие на демократичните институции и защита на човешките права и свободи в България. Обединяващ фактор за предложените за награждаване наши сънародници е противопоставянето срещу статуквото, срещу нарушаването на гражданските права и свободата на личността, на липсата на публичност и прозрачност при вземането на политически решения. Те са се противопоставяли на съществуващите през тоталитаризма порядки и са полагали усилия всеки български граждани да получи възможност да развива знанията и потенциала си свободно в собствената си държава и с право на достоен живот.
Сред предложените са Албена Велкова, Тодорка Бобева, Евгения Желева, Стефка Монова, Цонка Букурова и покойната Вяра Георгиева. Те са сред учредителите на Движението за самозащита на Русе и на Обществения комитет за екологична защита на Русе, инициаторите и организаторите на първите протестни демонстрации в България през 80-те години. Причината е системното обгазяване от Гюргевския химически комбинат, което води до отравяне на въздуха на крайдунавския град с хлор, хлороводород, тетрахлорметин, епихлорхидрин и други компоненти.
Алфред Фосколо е роден в България. Майка му е българка, а баща му е французин. Живее със семейството си в Париж, където завършва „Право” и „Българска филология”. След 1958 г. посещава редовно България. По време на Пражката пролет отправя призив към България да се присъедини към свободна Европа.
Благой Топузлиев (1946-2010) е свещеник, един от основателите на Независимото дружество за защита правата на човека, обявил се в защита на религиозните права. От 2000 г. е свещеник при българската православна църковна община в Ню Йорк, където служи до смъртта си.
Нелекият път на Васил Узунов (1947-1994 г.) е посветен на отстояване на неговите демократични възгледи. Георги Саръиванов (82 г.) е един от българите, които представят през своя поглед в Европейския парламент политическата ситуация в България през 50-те и 60-те на XX век. От 1972 г. до 1996 г. живее в ФР Германия, след което се завръща завинаги в България.
Георги Заркин (1940-1977) е журналист и поет, чиито стихове са излъчвани по радио „Свободна Европа”. Политически затворник, осъждан за писане на контрареволюционна литература, убит в затвора.
Отец Димитър Амбарев (п. 2014 г.) е един от създателите на Комитета за защита на религиозните права, свободата на съвестта и духовните ценности заедно с Благой Топузлиев. Бил е говорител на Независимото дружество за защита правата на човека.
Димитър Влайчев (1942-1972 г.) е посветил живота си на борба срещу несправедливостта и липсата на зачитане основните човешки права. Гробът му е неизвестен.
Едуард Генов (1946-2009) е един от подписалите откритото писмо до посветената на спазването на Хелзинкските споразумения международна конференция във Виена, известно като Апела на шестимата. Със своите изяви и демократичен дух той защитава изграждането на демократично общество в България.
Зейнеп Келеш става член през 1988 г. на Независимото дружество за защита правата на човека. Понастоящем живее в Анкара и работи в Анкарския университет и университета „Гази”.
Костадин Събев (1930-2014 г.) е членувал в опозиционния Младежки земеделски съюз, политически затворник, художник.
Нури Адалъ (1922-2004) прекарва 23 години от живота си по затвори и изгнание заради защитата правата на българските граждани от турски произход по време на комунистическия режим. През 1989 г. е принудително изгонен от България в Турция.
Петър Манолов е поет и журналист. Бил е секретар на Независимото дружество за защита правата на човека в България. В началото на 1989 г. ръкописите му са иззети и той започва гладна стачка, отразявана от радио „Свободна Европа” и световните медии. Публично е заклеймен и прогонен в емиграция, където участва в международни прояви за свободата на духа и проблемите на малцинствата. Той е един от създателите на независимия синдикат „Подкрепа” (сега КТ „Подкрепа”).
Проф. Йордан Тодоров (1920-1996) е съден в политически съдебен процес за противокомунистическа агитация. Бил е член-кореспондент на Дружеството по хематология и онкология на ФРГ и почетен член на Люксембургското и на Полското дружество по клинична биология. Създател е на дисциплините „Клинична химия” и „Лабораторна диагностика”, както и на Българското дружество по клинична химия.
Румяна Узунова (1936-2011) е писател, журналист и литературен критик. През 1980 г. заживява в Париж. През 1988 г. и 1989 г. прави около 400 интервюта и репортажи, излъчени по радио „Свободна Европа”, „Дойче Веле” и „Гласът на Америка”, с които показва непоколебимата си позиция в защита на демократичните ценности.
Сабри Искендеров е бил секретар на Демократичната лига за защита правата на човека в България – правозащитна организация, създадена през 1988 г. От 1989 г. до момента живее в Анкара и работи в Агенцията за младежта и спорта.
Стефан Вълков, защитник на религиозните права на човека, прекарва 21 години в затвора. След смъртта на Илия Минев, председател на Независимото дружество за правата на човека, Вълков заема ръководна позиция в организацията.
Тодор Цанев е политик и общественик, въдворен в лагера в Белене. Бил е кмет на Русе. След 10.11.1989 г. става един от инициаторите за създаване на Съюза на демократичните сили и пръв негов председател.



Правителството одобри допълнителни трансфери в размер на 40 830 лв. за бюджетите на общини за 2014 г. Средствата са предвидени по централния бюджет.
Част от тях се разпределят за пътни разходи на правоимащите болни. Списъкът на заболяванията и състоянията, за които се предоставят средствата, както и прогнозният брой на правоимащите пациенти, са определени от министъра на здравеопазването. За третото тримесечие на годината за тази цел общините ще получат 31 277 лв.
С постановлението се разпределят и средства за командироване на експертите от териториалните експертни лекарски комисии (ТЕЛК) от една община в друга за освидетелстване на лица. Разчетените за това средства за юли-септември 2014 г. са 9553 лв.



Правителството одобри допълнителни разходи по бюджета на Министерството на земеделието и храните за 2014 г. в размер на 10 530 лв. за изплащане на стипендии по Програмата на мерките за закрила на деца с изявени дарби на ученици от професионалните гимназии в областта на аграрния сектор.
Програмата предвижда насърчаване на творческите, научните и спортните заложби и потребности на деца с изявени дарби, заели призови класирания в национални и международни конкурси, състезания и олимпиади, чрез еднократно финансово подпомагане и едногодишни стипендии.



116 хил. лв. ще бъдат осигурени за Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий” за разплащане на най-неотложните текущи разходи, реши правителството. Средствата, които ще се осигурят чрез преструктуриране на разходите по централния бюджет, ще гарантират нормалната дейност на културния институт до края на годината.
С друго постановление бяха одобрени вътрешнокомпенсирани промени на утвърдените разходи по области на политики/бюджетни програми по бюджета на Министерството на културата за 2014 г. С общо около 100 хил. лв. се намаляват разходите по Политиката в областта на опазване на движимото и недвижимото културно наследство и програма „Администрация” и с тази сума се увеличават разходите по Политиката в областта на създаване и популяризиране на съвременно изкуство в страната и чужбина и достъп до качествено художествено образование.



Правителството одобри допълнителни разходи по бюджета на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране за 2014 г. в размер на 438 441 лв. Със средствата, които ще бъдат осигурени чрез преструктуриране на разходите по централния бюджет, ще бъдат обезпечени извършени регулаторни одити на енергийните дружества, както и разходи за текуща издръжка и персонал.
В периода януари-април т. г. бяха извършени одити на електроразпределителните дружества „Енерго-Про Мрежи“ АД, „ЧЕЗ Разпределение България“ АД и „ЕВН Енергоразпределение България“ ЕАД, разходите за които не са предвидени в одобрения бюджет на ДКЕВР за настоящата година.
Наред с това е необходимо да се обезпечи изплащането на разноски по влезли в сила решения на Върховния административен съд, както и заплащането на членския внос към международни организации, в които ДКЕВР участва. С допълнителните разходи ще се осигурят и материални средства, необходими за нормалното функциониране и цялостната дейност на държавния регулатор до края на 2014 г.



Правителството отпусна 950 000 лв. за обезопасяването на аварирал пътен участък от републиканския път II-19 край благоевградското с. Градево. Дясната лента на отсечката при км 15+200 е отцепена в резултат на интензивните валежи през есента и създава опасност от цялостно откъсване на пътя.
Второкласният път е единствената транспорта връзка, свързваща общините Разлог, Банско, Добринище, Белица и Гоце Делчев, както и населените места в тях, с областния център Благоевград. Той е и най-пряката и удобна връзка, свързваща Северна, Северозападна и Западна България със зимните ни курорти в Пирин.



Правителството даде съгласието си държавата Катар да придобие чрез покупко-продажба правото на собственост върху два съседни имота и построената в единия от тях еднофамилна сграда в столичния район „Витоша”. Имотите са с обща площ 3,1 дка и ще се използват за дипломатическото представителство на страната у нас.
С приемането на решението България изпълнява задълженията си на приемаща държава по Виенската конвенция за дипломатическите отношения.



Правителството прие решение за откриване на ново почетно консулство в Япония и за определяне на г-н Юдзуру Хирано за почетен консул на страната ни. Негово седалище ще бъде град Идзумиоцу, а консулският окръг ще обхваща префектурите Осака, Киото, Хього, Шига, Нара, Вакаяма и Мие в западната част на остров Хоншу. Това е регионът Кинки, който е вторият най-важен икономически център на Япония след метрополиса Токио и произвежда около 16% от БВП на страната. На територията му е концентрирана и около една четвърт от българите в Япония.
Юдзуру Хирано е уважаван бизнесмен, председател на Асоциацията на ресторантьорите в Осака и президент на компанията „Хонке Санукия”, която поддържа верига от над 80 заведения за обществено хранене и няколко хотела.
Към момента България има двама развиващи активна дейност почетни консули в Япония – Хисаши Накаяма със седалище в Йокохама и Шиничи Мунесама със седалище във Фукуока. Откриване на ново почетно консулство в регион Кинки ще подпомогне по-нататъшното разширяване на търговско-икономическите връзки и засилване на културния и научно-образователния обмен между двете страни.



Правителството утвърди подписания през м. юни т. г. Меморандум за разбирателство по отношение сътрудничеството в областта на селското стопанство между земеделските министерства на България и Азербайджан.
Документът има за цел да доразвие и укрепи капацитета на сътрудничество в областта на земеделието, животновъдството и растениевъдството чрез провеждането на съвместни консултации. Сътрудничеството ще се осъществява чрез обмяна на опит, информация, научни изследвания и на взаимни посещения между двете страни, както и чрез подготовка на съвместни курсове за обучение на земеделски персонал.



Въздушният превозвач „Би Ейч Еър“ ООД ще експлоатира от българска страна международната въздушна линия София – Куала Лумпур – София. Линията е договорена със спогодба между България и Малайзия от 1970 г., а авиокомпанията има 6-месечен срок да започне полетите.
Назначаването на български въздушен превозвач на авиационния пазар България-Малайзия ще допринесе за увеличаване на пътникопотока от и за страната ни, ще създаде условия за увеличаване на приходите от превоз на пътници и товари и за засилване на търговско-икономическите връзки и стокообмена с Малайзия и със страните от Югоизточна Азия и Тихоокеанския регион. Това е предпоставка за привличане на повече туристи и предоставя нови възможности за пътниците в отговор на засиления интерес към пътувания на далечни разстояния.



Правителството одобри доклади за резултатите от проведени три заседания на Съвета на Европейския съюз.
Съветът „Общи въпроси” на 21 октомври продължи подготовката на заседанието на Европейския съвет на 23 и 24 октомври, който трябваше да вземе окончателно решение във връзка с новата Рамка за политиката на ЕС в областта на климата и енергетиката до 2030 г. Целите, които Рамката залага, са намаляване на емисиите парникови газове в ЕС с 40% спрямо равнището им от 1990 г., постигане на 27% дял на ВЕИ в крайното енергийно потребление на ЕС, 30% необвързваща цел за енергийна ефективност и 15% заложена цел за интерконекторни връзки. Дискусията по времето на Съвета имаше за цел да спомогне за постигането на компромис по основните цели и мерките за тяхната реализация.
България принципно подкрепи желанието за постигане на окончателно решение по новата рамка, която има важно значение за очертаването на стабилна дългосрочна визия в енергийния сектор и въвеждане на инструменти, спомагащи за поддържане на висока степен на икономическо развитие и устойчиви енергийни системи в ЕС. В същото време, според страната ни, от особено важно значение за постигане на съгласие по пакета е стриктното зачитане на националните специфики и възможности, особено по отношение на държавите-членки с нисък БВП на глава от населението. Постигането на споразумение по новите, по-амбициозни цели на рамката не следва да поставя под риск икономическото развитие на държавите-членки или да доведе до загуба на конкурентоспособност на европейската икономика.
В контекста на усилията за засилване на енергийната сигурност, България подчерта нуждата от повишено внимание към развитието на енергийната инфраструктура, особено в региона на Югоизточна Европа. Изтъкнато беше и важното значение на изпълнението на ключовите проекти от общ интерес в газовия сектор.
Заседанието на Съвета по заетост, социална политика, здравеопазване и политически въпроси се проведе на 16 октомври в Люксембург. На него беше приет общ подход по Предложението за решение на Европейския парламент и на Съвета за създаването на европейска платформа с цел да се засили сътрудничеството за предотвратяване и възпиране на недекларирания труд. Проведен беше ориентационен дебат по междинния преглед на Стратегията „Европа 2020”. В рамките на заседанието бе подписано писмо за намерение между българските институции и институциите на Великобритания за сътрудничество в случаите на трансгранична заетост и предоставяне на услуги и прилагане на регламентите за социална сигурност.
Правителството одобри и резултатите от неформалното заседание на Съвета „Външни работи/Търговия“, което се проведе на 14 и 15 октомври в Рим. Сред темите на срещата бяха европейски регламенти, отнасящи се до достъпа на стоки и услуги от трети държави до вътрешния пазар на обществени поръчки на Съюза, достъпа на съюзни стоки и услуги до пазарите на обществени поръчки на трети държави, защитата срещу дъмпингов внос и субсидиран внос от държави, които не са членки на Европейската общност.




Правителството одобри внесената от министъра на финансите информация за касовото изпълнение на държавния бюджет и на основните показатели на консолидираната фискална програма за деветмесечието на годината, изготвена на база на месечните отчети за касовото изпълнение на първостепенните разпоредители с бюджет.
По данни от отчетите дефицитът по КФП към края на септември е в размер на 1 483,2 млн. лв. при планиран за 2014 г. – 1 472,3 млн. лева. За сравнение дефицитът към деветмесечието на предходната година бе в размер на 361,5 млн. лв., което означава, че на годишна база показателят се влошава номинално с 1 121,6 млн. лв. (1,3 п.п. от БВП). Основни фактори за формирането му са изоставането при изпълнението на разчетите за данъчните приходи по държавния бюджет и отчетения ръст в разходите, основно в частта на разходите по сметките за средства от ЕС, социалните и здравноосигурителните плащания и други. Продължава да се осигурява и финансиране за временно спрените плащания от Европейската комисия по ОП „Околна среда” и по две оси на ОП „Регионално развитие”, като се очаква след отблокиране на плащанията на България да бъдат възстановени сертифицираните разходи.
Постъпилите приходи и помощи по КФП за отчетния период са в размер на 21 555,7 млн. лв., или 69,5% от годишните разчети. Приходите по КФП към края на месец септември нарастват с 248,3 млн. лв. (1,2%) спрямо отчетените за същия период на миналата година. Общата сума на данъчните постъпления (вкл. приходите от осигурителни вноски) към края на месец септември възлиза на 17 074,9 млн. лв., което представлява 70,2% от годишните разчети за 2014 г. при 72,3% изпълнение на разчетите към деветмесечието на 2013 г. Съпоставено със същия период на предходната година, данъчните постъпления нарастват номинално с 3,3% (552,0 млн. лв.), което значително изостава спрямо планирания ръст с разчетите към ЗДБРБ за 2014 г.
Приходите в частта на преките данъци са 3 113,0 млн. лв. (72,1% от планираните за годината), като нарастват спрямо същия период на предходната година с 270,3 млн. лв. (9,5%). Постъпленията от корпоративни данъци бележат ръст от 5,5% (61,3 млн. лв.). Нарастване за деветмесечието на 2014 г. се отчита и при приходите от ДДФЛ – с 209 млн. лв., което е с 12% повече от същия период на миналата година.
Приходите от косвени данъци са в размер на 8 631,9 млн. лв., което е 67,3% от програмата за годината, при изпълнение на разчетите към деветмесечието на 2013 г. в размер на 72,2 процента. Изоставането с 4,9 п. п. в изпълнението на разчетите спрямо отчетеното изпълнение за същия период на предходната година е главно при ДДС и акцизи. Съпоставено със същия период на предходната година, постъпленията нарастват номинално с 31,8 млн. лева.
Постъпленията от ДДС са в размер на 5 515,5 млн. лв., или 66,6% от планираните за годината. Съпоставени със същия период на предходната година приходите от ДДС са с 34,4 млн. лв. повече при планиран ръст от 12,4% спрямо отчетените за 2013 г. Приходите от акцизи са в размер на 2 987,1 млн. лв. или 68,2% от планираните за годината. Постъпленията за деветмесечието на 2014 г. са с 0,1% по-малко спрямо същия период на предходната година, при планиран ръст по разчетите към ЗДБРБ за 2014 г. от 7,9% спрямо отчетените за 2013 г. Постъпленията от мита са 111,8 млн. лв., или 82,1% от разчета за годината. Постъпленията от други данъци (вкл. имуществени данъци и др. данъци по ЗКПО) са в размер на 648,8 млн. лв., или 72,3% изпълнение на годишните разчети. Приходите от социалноосигурителни и здравни вноски са 4 681,2 млн. лв., което представлява 74,5% от разчетените за годината. Съпоставено със същия период на предходната година приходите от осигурителни вноски нарастват номинално с 5% (224,3 млн. лв.).
Неданъчните приходи са в размер на 2 697,9 млн. лв., което представлява 77,7% изпълнение на годишните разчети. Това е с 221,6 млн. лв. по-малко от същия период на миналата година, което се дължи на базов ефект от постъпили еднократни приходи през първите шест месеца на 2013 г. от дивидент за държавата и от присъдена сума в полза на държавата по арбитражно дело. По-ниски спрямо септември 2013 г. са приходите и доходите от собственост, приходите от съдебни такси, глобите, санкциите и наказателните лихви, приходите от концесии и другите неданъчни приходи, като само при държавните и общинските такси и приходите от продажбата на нефинансови активи има повишение.
Постъпленията от помощи от страната и чужбина (вкл. помощите от фондовете на ЕС) са в размер на 1 782,9 млн. лв., което представлява 55,1% от разчета за годината.
Разходите по консолидираната фискална програма (вкл. вноската на Република България в бюджета на ЕС) към 30.09.2014 г. възлизат на 23 0389 млн. лв., което е 70,9% от годишния разчет. Спрямо септември 2013 г. общо разходите по КФП са нараснали с 1 370,0 млн. лв. (6,3%), което се дължи основно на ускореното усвояване на средствата по програмите и фондовете на ЕС и на ръст при социалните и здравноосигурителните плащания. Разходите по сметките за европейски средства (вкл. националното съфинансиране) нарастват с 32,9% (755,3 млн. лв.) спрямо същия период на 2013 г., а разходите по националния бюджет нарастват с 3,2% (614,7 млн. лв.) спрямо отчетените за същия период на 2013 г. Ръстът при социалните разходи се дължи основно на базов ефект от увеличението на пенсиите от 1 април 2013 г., както и на по-високи здравноосигурителни плащания през първите месеци на 2014 г. Влияние върху параметрите по изпълнението на разходите оказват и одобрените с постановления на Министерския съвет допълнителни разходи по бюджетите на редица първостепенни разпоредители с бюджет през последните месеци от мандата на предходното правителство.
Нелихвените разходи са в размер на 21 827,8 млн. лв., което е представлява 73,3% от годишните разчети. Текущите нелихвени разходи за деветмесечието на 2014 г. са в размер на 18 806,7 млн. лв. (75,7% от разчета за годината), капиталовите разходи (вкл. нетният прираст на държавния резерв) възлизат на 3 021,1 млн. лв. (60,9% от разчетите към ЗДБРБ за 2014 г.). Лихвените плащания са в размер на 510,8 млн. лв. (76,3% от планираните за 2014 г.).
Частта от вноската на Република България в бюджета на ЕС, изплатена към 30.09.2014 г. от централния бюджет, възлиза на 700,3 млн. лв., което е в съответствие с Регламент (ЕО, ЕВРАТОМ) 1150/2000.
Бюджетното салдо по консолидираната фискална програма на касова основа към септември 2014 г. е отрицателно в размер на 1 483,2 млн. лв., което се формира от дефицит по националния бюджет в размер на 657,8 млн. лв. и дефицит по европейските средства в размер на 825,3 млн. лева.
Размерът на фискалния резерв към 30.09.2014 г. е 8,8 млрд. лв., в т. ч. 8,1 млрд. лв. депозити на фискалния резерв в БНБ и банки и 0,7 млрд. лв. вземания от фондовете на Европейския съюз за сертифицирани разходи, аванси и др.



Правителството одобри допълнителни разходи по бюджета на Министерството на младежта и спорта за 2014 г. в размер на 64 116 лв. Средствата се осигуряват чрез преструктуриране на разходите по централния бюджет.
Част от тях (24 116 лв.) са предназначени за подпомагане на участието на българската олимпийската делегация в 12-я Зимен европейски младежки олимпийски фестивал във Форалберг и Лихтенщайн. На него България ще бъде представена от делегация от 40 души, включваща 26 спортисти в спортовете ски алпийски дисциплини, сноуборд, ски бягане, ски скок, биатлон и фигурно пързаляне.
Организацията и провеждането на спортните състезания, включени в програмата по случай честването на 90-годишнината от основаването на Българския олимпийски комитет, ще бъдат подпомогнати с 40 хил. лв. Състезанията са по лека атлетика, баскетбол 3x3, тенис на маса, футбол, борба.



Министерският съвет предлага за ратификация от Народното събрание промените в три споразумения с Международната банка за възстановяване и развитие (Световна банка).
Първото изменение е на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги на Агенция „Пътна инфраструктура“. Поради недостатъчния срок за изпълнение на дейностите по него, срокът на действие на споразумението се удължава до 30 юни 2015 г.
Второто изменение е на Заемното споразумение „Проект за развитие на общинската инфраструктура“. С него се преразпределят средствата за изпълнението на проекта, а до 31.12.2017 г. се удължава срокът за изграждането на язовирите „Пловдивци“ и „Луда Яна“, за рехабилитацията на язовир „Студена“, за проектирането на язовир „Нейковци“ и на пречиствателните станции за питейни води към тях.
Третото изменение е на Споразумението за предоставяне на консултантски услуги за разработване и изпълнение на Стратегия за водоснабдяване и канализация, сключено през 2012 г. с МРРБ. Промяната предвижда удължаване на Споразумението до 20.05.2015 г., така че българската страна да се възползва по-пълно от консултантските услуги на банката при изпълнението на Стратегията и на предварителните условия за усвояване на средствата от европейските фондове в периода 2014-2020 г.



Правителството одобри позицията на България за заседанието на Съвета на Европейския съюз по икономически и финансови въпроси, което ще се проведе на 7 ноември в Брюксел.
Финансовите министри ще обсъдят актуалното състояние на предложението за директива за въвеждане на засилено сътрудничество в областта на данъка върху финансовите сделки и ще бъдат информирани за подготовката на директива за общата система на данъка върху добавената стойност по отношение на стандартната справка-декларация за ДДС. Очаква се на ЕКОФИН да бъде постигнато политическо съгласие по отношение на предложението за директива за изменение на Директива 2011/96/ЕС относно общата система за данъчно облагане на дружества-майки и дъщерни дружества от различни държави-членки.
В рамките на заседанието ще бъдат представени за одобрение проект на Заключения на Съвета относно финансиране на борбата с изменението на климата и относно годишния статистически пакет.



Правителството отпусна 10 000 лв., с които ще бъдат подпомогнати финансово законните наследници на Валентина Стойчева, загинала при наводненията в област Бургас в края на октомври.
Еднократната финансова помощ ще се изплаща от Агенцията за социално подпомагане.



Правителството одобри допълнителни разходи и трансфери в размер на 19 910 247 лв. за изпълнението на проекти и дейности за предотвратяване, овладяване и преодоляване на последиците от бедствия. На общините ще бъдат преведени 19 015 938 лв., а останалите средства са за министерствата на вътрешните работи, на здравеопазването, на икономиката и енергетиката, на отбраната, на образованието и науката, на регионалното развитие и на транспорта, информационните технологии и съобщенията.
Основното предназначение на одобрените разходи е за дейности, извършени от сили на Единната спасителна система при овладяване на обстановката в резултат от вредното въздействие на водите на територията на засегнатите общини и за възстановяване на сгради и инфраструктурни обекти.
За общините Бургас, Габрово, Севлиево, Велико Търново и Баните (Смолянско), които бяха засегнати от обилния мокър сняг и интензивните валежи от дъжд на 25 октомври, авансово ще се предоставят средства в размер на 70% от заявените разходи. Останалата част ще бъде изплатена след представяне на изискващите се отчетни документи.
Резервът за непредвидени и неотложни разходи в случай на бедствия беше променен до 120 млн. лв. с актуализацията в бюджета, влязла в сила през м. август. От тази сума по предложение на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане до момента са разпределени общо 97 656 757 лв.
Проектът на постановление и приложенията към него са публикувани в интернет страницата на МВР.



Правителството прие Методика за определяне размера на несправедливата финансова тежест, въз основа на нетните разходи, понесени от търговското дружество „Напоителни системи” ЕАД, на което със Закона за водите е възложено задължението за извършване на обществена услуга за защита от вредното въздействие на водите на територията на цялата страна.
Приемането на Методиката ще гарантира прозрачно и точно отчитане на изразходваните от „Напоителни системи” ЕАД средства, начина и реда на планиране на средствата за извършване на обществена услуга за защита от вредното въздействие на водите, начина на отчитане на разходите и реда за контрол по изпълнение на дейността, несправедливата финансова тежест при извършване на обществена услуга за защита от вредното въздействие на водите и размера на компенсацията, дължима на дружеството, изпълняващо тези дейности.



Правителството прие определи нов състав на Централната комисия по етика по Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина поради изтичането на 4-годишния мандат на голяма част от нейните членове.
Председател на Комисията ще бъде доц. Иван Стайков, началник на Клиниката по неврология към МБАЛ „Токуда Болница София” АД. Той е възпитаник на Медицинската академия в София с придобита специалност по неврология и магистърска степен по обществено здраве и здравен мениджмънт. Към момента е член на Борда на директорите на ръководството на МБАЛ „Токуда Болница София”, на Борда на директорите на Центъра за клинични проучвания и на Комисията за диагностика на мозъчна смърт и трансплантация към болницата.
На мястото на д-р Светлана Христова е предложен проф. Борис Богов, началник на Клиниката по нефрология към УМБАЛ „Александровска. Д-р Елисавета Миленкова ще бъде заменена от д-р Нели Таринска, началник на отдел „Лекарствени продукти и медицински изделия” в МЗ. Вместо д-р Анелия Буева-Велковска член на Комисията ще бъде проф. Теменуга Донова, професор в катедрата по пропедевтика на вътрешните болести „Проф. д-р Ст. Киркович” в Клиниката по кардиология към УМБАЛ „Александровска” в София. На мястото на д-р Милена Пенева е предложена д-р Ирена Божидарова, заместник-председател на Българския зъболекарски съюз и председател на Комисията по дентална практика и професионална защита към Управителния съвет на БЗС. Д-р Жанина Павлова ще бъде заменена като член от д-р Борислав Миланов, председател на УС на БЗС. В Комисията, вместо Радослава Илиева, влиза Велислава Донкина, психотерапевт в отделението по „Психотерапия, консултиране и кризисна интервенция” към Центъра за психично здраве и превенция във ВМА. Веселина Иванова, младши експерт в дирекция „Лекарствени продукти, медицински изделия и наркотични вещества” в МЗ и подпомагащ юрист в Комисията по прозрачност, ще замени Стела Здравкова-Нинова.



Министерският съвет прие промени в Правилника за прилагане на Закона за насърчаване на инвестициите. С тях се създава възможност за по-добра координация между централната и местната власт в посока ускоряване на административното обслужване на инвеститорите, изпълняващи сертифицирани проекти. Нова разпоредба предвижда министърът на икономиката и енергетиката да изпраща служебно копие от издадения сертификат до кмета на общината по местонахождение на инвестицията, уведомявайки за заявените насърчителни мерки.
Продължава се действието на разпоредбите от Правилника, които се отнасят до провеждането на процедурите по издаване на сертификати за инвестиция клас А или Б по реда на глава втора. Удължава се срокът на действие и на глава пета, с което ще се даде възможност да бъде прилагана насърчителната мярка за финансово подпомагане на изграждане на елементи на довеждаща техническа инфраструктура в случаите, когато финансовото подпомагане не представлява държавна помощ.
Измененията в Правилника позволяват провеждането на процедури по сертифициране на инвестиционни проекти и прилагането на насърчителните мерки като ускорени срокове и индивидуално административно обслужване, придобиване на имоти частна държавна/общинска собственост без търг или конкурс на пазарни цени, както и финансово подпомагане за изграждане на елементи на техническата инфраструктура.



Министерският съвет предлага на Народното събрание да приеме Закон за изменение и допълнение на Закона за държавната собственост, с който да се ускори процесът на изграждане на значими за обществото национални обекти. Законопроектът на кабинета предлага изменения и в Закона за общинската собственост по отношение на обекти от първостепенно значение – публична общинска собственост. Приетите промени ще улеснят и своевременното усвояване на средствата от фондовете на Европейския съюз при баланс между защита на частната собственост и обществените интереси, без да бъдат нарушени правата на собствениците на имотите, които се отчуждават.
Измененията и допълненията предвиждат изрично при съобщаване на актовете за отчуждаване на Министерския съвет, областния управител и кмета на общината да се прилага редът на Административнопроцесуалния кодекс.
Изменени, прецизирани и детайлизирани са текстовете от Закона за държавната собственост, които определят от кой момент имотът се смята за отчужден. Регламентира се, че актът за отчуждаване влиза в сила и имотът се смята за отчужден, когато актът не е обжалван и определеното в него парично обезщетение е преведено по сметка на правоимащите лица, а при липса на посочена сметка – по сметка на областния управител. В случаите на обжалване това ще става, когато обезщетението е преведено по сметка на правоимащите лица въз основа на съдебно решение. Промените са в съответствие с разпоредбата от Конституцията на Република България, съгласно която принудително отчуждаване на собственост за държавни и общински нужди може да става само въз основа на закон, при условие че тези нужди не могат да бъдат задоволени по друг начин и след предварително и равностойно обезщетение.
Предвижда се възможност, при допуснато предварително изпълнение на акта за отчуждаване, инвеститорът на национален обект да влезе във владение на имота преди актът за отчуждаване да е влязъл в сила. Това се допуска само при наличие на влязъл в сила подробен устройствен план, предвиждащ изграждане на национален обект, и превеждане на определеното в акта за отчуждаване обезщетение на правоимащите лица.
Предлагат се ясни процедури за защита правата на собствениците на отчуждените имоти. Според тях влизането на инвеститора във владение на имота се обвързва с механизъм за определяне и изплащане на обезщетение за пропуснати ползи на собственика от датата на влизане във владение на имота до влизане в сила на акта за отчуждаване. Предвижда се и обезщетение за вредите върху имота или възстановяването му във вида към момента на завземането му от инвеститора в случай, че отчуждаването не се осъществи или бъде отменено. Дължимите обезщетения се определят от инвеститора на национален обект след влизане в сила на акта за отчуждаване. Собственикът на имота може да оспори размера на определеното обезщетение и да иска присъждане на обезщетение в по-висок размер. Когато съдът постанови по-висок размер на обезщетението, инвеститорът изплаща на собственика разликата заедно със законните лихви върху нея в едномесечен срок от постановяване на съдебното решение.
Предлага се, в случай че инвеститорът преведе по сметка на областния управител допълнителна сума в размер на определеното в акта за отчуждаване обезщетение, предварителното изпълнение на акта за отчуждаване да може да бъде спряно или отменено, само когато от предварителното изпълнение на собственика може да бъде причинена значителна или трудно поправима вреда, която не може да бъде компенсирана. Тази допълнителна сума ще служи за гаранция за изплащане на увеличения от съда размер на обезщетението, както и на обезщетенията за пропуснати ползи и за вреди върху имота от допуснатото предварително изпълнение.
Промените регламентират също, че на инвеститор на национален обект ще бъде издадено разрешение за строеж само при влязло в сила допуснато предварително изпълнение.
Аналогични промени се предлагат и в Закона за общинската собственост. Те засягат възможността при допуснато предварително изпълнение на акта за отчуждаване инвеститорът на обект от първостепенно значение – публична общинска собственост, да влезе във владение на имота преди актът за отчуждаване да е влязъл в сила.



Правителството прие постановление, с което се извършват промени в устройствения правилник на Министерството на образованието и науката.
Те са свързани с вътрешна реорганизация в рамките на специализираната администрация на ведомството, като се намалява числеността на четири дирекции с пет щатни бройки, за да се увеличи числеността на Главна дирекция „Структурни фондове и международни образователни програми”, която е определена за управляващ орган на Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж” и ще отговаря за ефективното и ефикасно управление и за изпълнението на програмата.



Министерският съвет одобри законопроект за изменение и допълнение на Закона за водите. С промените се осигурява въвеждането на принципа „замърсителят плаща“ и законовите механизми за възстановяване на ресурсните разходи и разходите за околна среда в рамките на възстановяването на разходите за водни услуги за възможно най-широк кръг услуги, като елемент от изпълнение на предварителните условия за предоставяне на средства от фондовете на Европейския съюз за програмен период 2014-2020 г.
Отстраняват се пропуски в транспонирането на две директиви с цел избягване на процедури за нарушение. Отменят се и някои наредби към закона поради осъвременяване на нормативната база с европейското законодателство и по-доброто му прилагане.
С новите текстове се ускорява процесът по определяне на санитарно-охранителни зони около водовземните съоръжения за питейно-битово водоснабдяване. Въвеждат се разпоредби, свързани с планиране, разработване и изпълнение на Морската стратегия и на програмите от мерки към нея с цел опазване и подобряване на състоянието на околната среда в морските води.



Правителството се запозна на днешното си заседание с концепция за изготвяне на проект на закон за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове. Според екипа на вицепремиера Илияна Цанова, изготвил проекта, регламентирането на материята с подзаконови нормативни актове, макар че създава предпоставки за по-голяма гъвкавост, има редица недостатъци като фрагментарност, липса на правна сигурност и устойчивост на разпоредбите, неефективна система за обжалване.
Концепцията предвижда законът да даде решение на основните проблемни въпроси, идентифицирани през програмния период 2007-2013 г. чрез три ключови реформи:
-    установяване на административно-правни отношения между управляващите органи и бенефициерите;
-    гарантиране правото на бенефициерите на обжалване на издаваните административни актове по реда на административния процес;
-    оптимизиране на правилата за извършване на финансови корекции.
Концепцията за разработване на закона следва да послужи като отправна точка за бъдещите краткосрочни и средносрочни мерки за оптимизиране на системата за управление на средствата от ЕС и повишаване на нейната ефективност и ефикасност. По този начин ще се създадат предпоставки за успешното изпълнение на програмите, съфинансирани от европейските структурни и инвестиционни фондове през програмния период 2014-2020 г.



Правителството одобри допълнителни разходи в размер на 45 хил. лв. по бюджета на Министерския съвет. Средствата се осигуряват чрез преструктуриране на разходите по централния бюджет и са предназначени за Държавната агенция „Архиви”. Те ще бъдат използвани за обогатяване на националния архивен фонд с ръкописи и документи от творчеството и живота на Радой Ралин.
Според семейството на писателя, документите досега не са публикувани. Те обхващат периода от 1912 г. до 2004 г. и илюстрират не само неговата многообразна литературна и обществена дейност, но и представляват панорама от културни и обществени събития, от десетки знакови личности, с които е поддържал творчески, колегиални и приятелски връзки. Сред документите преобладават оригинална лична и семейна кореспонденция, лични документи, почти цялото му творчество, кореспонденция с обществени организации, съюзи и издателства, печатни отзиви и литературна критика за него, около 2000 оригинални черно-бели и цветни снимки, около 120 оригинални изобразителни материали – шаржове, изпълнени с молив, туш, химикал, както и кавалетни офорти. Около 30 са акварелните рисунки, подарени с автограф на Радой Ралин. Значителни като количество (над 4000) са и пощенските поздравителни картички, които сами по себе си представляват уникална колекция от полиграфическа гледна точка.
Личният архив на писателя представлява културно-документално богатство и ще бъде съхраняван в националния архивен фонд, където се намират архивите и на други достойни и национално значими личности. Архивът на Радой Ралин е неоценима ценност за бъдещите изследователи на българската история и литература и ще бъде достъпен за тях, както и за всички граждани.



Министерският съвет прие решение да не се сезира Общия съд на Европейския съюз относно Решение на Комисията С(2014) 6207 final от 5 септември т. г. относно схема за помощ №SA.26212(2011/С) и №SА.26217(2011/С), приведена в действие от Република България при замените на горска земя.
Сделките за замяна, осъществени от България в периода 1 януари 2007 г. - 27 януари 2009 г., представляват държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 от Договора за функциониране на Европейския съюз, в случаите, в които другата страна по съответната сделка е предприятие по смисъла на тази разпоредба, административните цени, използвани за тази сделка, не са отразявали пазарните цени и не са изпълнени условията за помощта de minimis определени в Регламент (ЕС) №1407/2013.
Като не е подала уведомление за тези сделки за замяна преди тяхното осъществяване, България не е изпълнила задължението си съгласно член 108, параграф 3 от Договора. Поради това тези сделки за замяна представляват неправомерно приведена в действие държавна помощ, която подлежи на възстановяване.



Правителството отне от Държавна агенция „Технически операции” правото на управление върху имот (терен и административна сграда) в Созопол и части от имот на столичния бул. „Александър Малинов” №1 и го предостави на МВР.
Имотите са отнети от министерството и предадени на ДАТО с две решения през 2013 г. и 2014 г., но е установена необходимост за МВР от тях.



Правителството одобри и предлага на Народното събрание да приеме промени в Закона за енергетиката. Те са свързани изцяло с подобряване дейността на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР), както и допълнително гарантиране на независимостта на регулатора и повишаване прозрачността в работата му.
Според предлаганите промени назначаването и освобождаването на председателя и на членовете на комисията ще става не от Министерския съвет, както е сега, а от Народното събрание. Номинирането на кандидатите за комисари ще бъде както от страна на народните представители, така и на парламентарните групи. Предвидено е също чрез депутатите това да могат да правят заинтересованите български юридически лица с нестопанска цел, регистрирани в обществена полза, както и национално представителните организации на работодателите и на работниците и служителите. Изискванията за публичност на процеса на номиниране и избор на членове на регулатора ще позволят широк дебат и оценка на съответните номинации.
Предлага се разделяне на Комисията на два специализирани състава – по въпросите на енергетиката и по въпросите на водоснабдяването и канализацията, които да вземат самостоятелни решения. Това ще позволи ефективно използване на професионалната квалификация и опит в съответната сфера на комисарите.
С цел максимална прозрачност в работата на Комисията, проектът предвижда ограничаване на закритите заседания на специализираните състави единствено до случаите, когато се разглежда защитена по закон информация. В допълнение се разширява обхватът на публикуваната от ДКЕВР информация, вкл. протоколите от откритите заседания и обществените обсъждания, и начинът, по който са гласували членовете на Комисията при вземане на решенията.
Промените в Закона за енергетиката са в отговор на активната обществена дискусия по отношение дейността на ДКЕВР.