Георги Терзийски: Духовите оркестри, създадени с вдъхновението на Дико Илиев, са емоционалното сърце на населените места

Областният управител Георги Терзийски бе част от честването на 120 години от рождението на композитора Дико Илиев в родното му място Карлуково. Празникът се организира всяка година от кметството с подкрепата на Община Луковит. 

Дико Илиев е успял да извлече от медния инструмент толкова нежно и в същото време толкова темпераментно богатството на българското хоро. Благодарение на него като вдъхновител е създаването на духовите оркестри за сватби и погребения не само в Северозапада, но и в други региони. Тези оркестри са били емоционалното сърце на населените места. И възраждането им днес също е благодарение на творчеството и гения на Дико Илиев, каза Терзийски в словото си и благодари на кмета на Карлуково Васил Тодоров и общинския кмет Иван Грънчаров, че продължават да почитат твореца и правят този хубав празник, на който през цялото време звучаха творбите на Дико Илиев, изпълнени от Младежкия духов оркестър на Ловеч. 

Дико Илиев е роден на 15 февруари 1898 г. в Карлуково. През 1911 г. постъпва като музикантски ученик в духовия оркестър на 16-ти пехотен ловчански полк в Орхание. Оркестрант във Военното училище в София (1919–1920). След Първата световна война преустановява тази дейност, като свири само допълнително по селски сватби във Врачанско (1920–1931). Почти цялата му по-нататъшна служба е свързана с оркестъра на 36-ти пехотен козлодуйски полк (1931–1958). През 1948 г., след успешно положен изпит, до излизането му в пенсия е негов диригент. Диригент е и на духовия оркестър към читалището в Оряхово. Създава много духови оркестри във Врачанско и Монтанско. Той е уникално явление в българската музикална култура. На 19 години написва първото си хоро за духов оркестър – известното „Искърско хоро“ (1917). Неговите прави хора за духов оркестър са придобили изключителна популярност и се възприемат като съвременни фолклорни образци на северняшките прави хора. Творчески особено плодотворен е периодът на съвместна работа с диригента на гарнизонния оркестър в Оряхово чешкия капелмайстор Александър Вейнер (1931-1941), когато Д. Илиев пише най-популярните си хора и маршове.

Дико Илиев е автор на Дунавско хоро, на еленини, дайчови и самоковски хора, ръченици, както и на около 20 марша, музикални китки и други музикални творби.